-
1 cage
f. (lat. cavea, de cavus "creux") 1. клетка, кафез; 2. клетка, шахта; cage d'ascenseur клетка за асансьор; 3. подемник в минна шахта; 4. разг. затвор; être en cage в затвора съм; 5. рамка на вратата (във футбола); 6. кепче, минчок, прът с мрежа в края за изваждане на уловена риба; 7. картер на двигател. Ќ cage а poules разг. тясно жилище; cage de Faraday физ. Фарадеев кафез; cage d'hélice пространство, в което се върти турбината на реактивен двигател; cage thoracique гръден кош. -
2 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
3 gripper
v. (frq. °grîpan "saisir") I. v.tr. 1. ост. хващам, сграбчвам; 2. хващам, улавям, пипвам (крадец); 3. открадвам; техн. предизвиквам сухо триене в двигател, механизъм; II. v.intr. 1. техн. трия се на сухо (за механизъм); блокирам (за двигател); 2. набръчквам се, сбръчквам се (за плат); se gripper 1. набръчквам се, сбръчквам се; 2. улавям се здраво; 3. трия се на сухо ( за механизъм). Ќ Ant. lâcher; tourner (rond). -
4 inversion
f. (lat. inversio, de invertere "retourner") 1. грам. инверсия, обръщане, разместване (на думи); 2. хим. превръщане на захарозата в гликоза; 3. мед. анормално положение или обръщане на анатомичен орган; 4. промяна на посоката на електричен ток; промяна на посоката на въртене на двигател; 5. геол. inversion de relief превръщане на падина във възвишение или обратно под влияние на ерозията; 6. фотографски процес, при който се получава позитивен филм от негативен такъв; 7. обръщане, промяна. Ќ inversion de poussée обратна тяга (на реактивен двигател); inversion sexuelle хомосексуална наклонност. -
5 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
6 accélérer
v.tr. (lat. accelerare, de celer "rapide") 1. ускорявам; accélérer l'allure ускорявам крачка; mouvement uniformément accéléré равноускорително движение; 2. прен. забързвам, активизирам; 3. v.intr. повишавам оборотите на двигател, ускорявам. Ќ Ant. modérer, ralentir, retarder; freiner. -
7 aéromoteur
m. (de moteur) двигател, който се задвижва от въздуха. -
8 bielle
m. (o. i.) техн. лост (на машина); биела, мотовилка; bielle d'un moteur мотовилка на двигател. -
9 bloc-cylindres
m. (de bloc et cylindre) (pl. blocs-cylindres) метален блок на двигател с вътрешно горене, в който се намират ризите на буталата. -
10 bougie
f. ("cire pour chandelles", importée de Bougie, a. n. de Bejaia, ville d'Algérie) 1. свещ; 2. хир. вид сонда; 3. техн. свещ (на двигател с вътрешно горене); 4. стара мярка за светлинен интензитет, заместена от мярката кандела. -
11 brassage
m. (de brasser) 1. размесване, разбъркване (с ръце); 2. накисване на малца за бирата във вода; 3. смес; 4. приготвяне на горивна смес в двигател; 5. в съчет. le brassage des races смесването, кръстосването на расите. -
12 bridé,
e adj. (de brider) 1. в съчет. oie bridé,e гъска, на която е забито перо в човката, за да не минава през оградите; 2. глупав и послушен (за човек); 3. yeux bridé,s дръпнати очи (на азиатците); 4. moteur bridé, двигател с намалена мощност, дефорсиран; 5. voilier bridé, платноход, който не може да развие пълна скорост. -
13 broum
interj. (onomat.) бръм ( за имитиране на шум от двигател). -
14 cafouiller
v.tr. (de fouiller et du préf. péj. ca-) разг. 1. действам объркано; 2. правя засечка ( за двигател). -
15 calage1
m. (de caler) 1. подпиране (с клинове); 2. сковаване, спояване. Ќ calage1 de l'allumage регулиране на запалване на двигател. -
16 calage2
m. (de caler) внезапно спиране на двигател поради липса на гориво при форсирането му. -
17 calamine
f. (bas lat. calamina, de cadmia "cadmie") 1. естествен силикат на цинка; минерал, от който се добива цинк; 2. нагар в цилиндрите на двигател с вътрешно горене. -
18 calaminer
(se) v. pron. (de calamine) покривам се с нагар ( за цилиндри на двигател с вътрешно горене). -
19 came1
f. (all. Kamm "peigne") техн. палец, зъб, кобилица (на машина); arbre а came1s разпределителен вал на двигател. -
20 carburation
f. (de carbure) 1. карбурация; образуване на горивна смес в двигател с вътрешно горене; 2. насищане с въглерод на метал.
См. также в других словарях:
двигател — същ. машина, мотор, автомобил, пружина, лост, сила, механизъм същ. агент, подбудител, инициатор, движеща сила, автор същ. подтик, стимул, тласък … Български синонимен речник
двигателист — двигател ист, а … Русский орфографический словарь
Масла авиационные — жидкости, применяемые для смазки двигателей и редукторов силовых установок летательных аппаратов. М. а. служат для уменьшения трения и износа деталей, отвода от них теплоты, предохранения от коррозии, удаления твёрдых частиц износа из зоны трения … Энциклопедия техники
Ан-12 — Ан 12 … Википедия
Ан-10 — в Центральном музее Военно воздушных сил, Монино Ти … Википедия
ГИДРОТЕХНИКА — (греч., от hydor вода, и techne искусство). Искусство возводить подводные строения, плотины, изготовлять гидравлические машины; водяные мельницы и т. д. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ГИДРОТЕХНИКА… … Словарь иностранных слов русского языка
ДВИГАТЕЛЬ — [МОТОР] машина, преобразующая какой либо вид энергии в механическую работу (Болгарский язык; Български) двигател; мотор (Чешский язык; Čeština) motor (Немецкий язык; Deutsch) Motor (Венгерский язык; Magyar) motor (Монгольский язык) хөдөлгүүр;… … Строительный словарь
ДВИГАТЕЛЬ ГИДРАВЛИЧЕСКИЙ — двигатель, преобразующий энергию потока жидкости в механическую работу (Болгарский язык; Български) хидравличен двигател (Чешский язык; Čeština) hydraulický [kapalinový] pohon; hydromotor (Немецкий язык; Deutsch) Wasserkraftmaschine (Венгерский… … Строительный словарь
аеромотор — (грч аеr, лат motor двигател) уред за чие движење се користи силата на ветрот … Macedonian dictionary
актанс — (лат actus дело, движење) 1. двигател, носител на дејство, сила што дејствува, 2. лит праќач и примач на порака, секој носител и учесник во процесот што е пресуден за изградување на некоја порака … Macedonian dictionary
анласер — (гер Anlasser) тех двигател лост за ставање во погон (на мотор и сл) стартер … Macedonian dictionary
